AI policy за училище не трябва да бъде общо изявление от типа „AI е забранен“ или „AI е разрешен“. Полезната политика казва кои употреби са позволени, кога използването трябва да се декларира, как се пазят данни и кой носи крайната отговорност.
Какво задължително трябва да включва
- Позволени употреби. Идеи, обяснения, тренировъчни въпроси, езикова помощ, структури на задачи.
- Непозволени употреби. Скрито ghostwriting, предаване на изцяло генерирани работи като лични, автоматично оценяване без човешки преглед.
- Деклариране. Ясен текст кога ученикът или учителят трябва да посочат, че са използвали AI.
- Поверителност. Какви данни не трябва да се качват в публични AI инструменти.
- Човешка отговорност. Кой проверява, кой решава и кой носи последната дума.
Чести грешки
- Политика, написана прекалено абстрактно и неразбираемо за ученици и родители.
- Опит да се забрани всичко, без да се прави разлика между полезна и вредна употреба.
- Липса на правила за данни, акаунти и чувствителна информация.
- Липса на реални примери от типа „това е позволено“ и „това не е позволено“.
Практична структура на документа
- Цел на политиката.
- Обхват: ученици, учители, администрация.
- Разрешени и забранени сценарии.
- Деклариране и прозрачност.
- Поверителност и данни.
- Оценяване и академична честност.
- Преглед и обновяване на политиката.
Извод
Добрата AI policy не е документ за отметка. Тя е работеща рамка, която намалява объркването, пази доверието и позволява на училището да използва AI разумно, а не хаотично.

